Менделсон и слънчогледи за сем.Димови

В настоящата публикация няма да ви занимавам с рецептата на тортата, която ще ви представя. По-скоро ми се иска да усетите цялото това вълнение, което изпитах аз докато я правех.

Поръчката дойде от моя близка съседка, Дорето, за сватбеното тържество на дъщеря й. Рече и отсече - ти ще ни направиш тортата :))). Първоначално малко се позачудих дали да приема, защото цветята не са ми най-голямата стихия, но пък предизвикателствата са ми много на сърце, та мечка страх мене не :) А и имах чувството, че Дорето отказ няма да приеме :)

Въпреки това правенето на толкова много листенца от захарно тесто не ми даваше мира и определено продължаваше да ме плаши. Само си представях как започвам да ги редя върху тортата, а те се чупят в ръцете ми. Дори и един кошмарен сън с подобен сюжет сънувах.

Почти месец по-рано знаех за датата 8-ми септември и психически се опитвах да се подготвя, но пък имах толкова много торти през август, че определено не ми остана време. Слава богу дните преди заветната дата ми бяха свободни така, че можех да се занимавам само с тази торта. Всъщност тортите бяха две - една двуетажна  за младоженците и една мъничка за кумовете.

Както сами виждате темата на сватбеното тържество беше СЛЪНЧОГЛЕДИ.
Слънчогледи имаше в украсата на ресторанта

Също и в букета на булката

Естествено трябваше да присъстват и върху тортата :)


Доста варианти за начина, по който се изработват ми се наложи да изгледам. Не знам дали съм избрала най-правилния, но лично аз много си ги харесвам как се получиха.

Първоначално доста се почудих от какъв материал точно да ги изработя. Тогава на помощ дойде моята приятелка Марияна  и ме посъветва да използвам гъм пейст. Естествено точно в този момент  в нито един от двата он-лайн магазина, от които пазарувам по принцип, го нямаха  и пак Мариянка спаси положението като ми даде от нейния наличен.  До този момент не бях докосвала това чудо, но работата с него се оказа изключително приятна. Дори съм на път да заобичам правенето на цветя :)

Направих общо 12 слънчогледа - 9 за основната торта и 3 за тази на кумовете. Чак на другата сутрин след като бяха изсъхнали си дадох сметка , че не се сетих да направя един, два резервни, така че нямах право на грешка.

Дойде време за подреждането им върху тортата, което беше непосредствено няколко часа преди самото тържество, защото не ми се рискуваше да сглобя тортата доста по-рано. По желание на булката вътре трябваше да е  сочна и сиропирана, та хич не ми се искаше вторият етаж случайно да хлътне отгоре. Освен това времето беше достатъчно горещо, за да се размекне всичко.

Определено подреждането на самите слънчогледи се оказа най-трудната работа. Те са обемни цветя и си искат точното и конкретно място, а и сложи ли ги човек веднъж на едно място , после трудно се мести. Бялата торта не дава право на грешки и поправки. Та така след половин часово въртене около тортата и гледане от всеки един ъгъл , най-накрая се спрях на тази подредба, която си остана и окончателната

Остана само последното изпитание - транспортирането на тортата до ресторанта. Тежеше доста , така че малко се поозорих, но в уречения час бях на мястото на събитието щастлива и доволна , че съм се справила с поредното предизвикателство в тортената ми история :)

Ето я на масата в ресторанта , чакаща да бъде разрязана

Тортата преседя така почти цял един час и слава богу топлото време по никакъв начин не се отрази на външния й вид :)

А ето ги и щастливите младоженци, хванали големия остър нож :) :) :)

А ето и едно отрязано парченце - нежни маслени пандишпанени блатове, сиропирани с карамелен сос и с много крем от маскарпоне, кондензирано мляко, млечна сметана и заквасена сметана

Да са живи и здрави младото семейство Димови! Винаги да бъдат в много слънчево настроение, както бяха и на сватбения си ден :)