събота, 26 май 2012 г.

Как едно бебе пораства!

27 април 2012г - точно една година по-рано в 22.20ч се роди моето прекрасно трето дете. Когато се роди първата ми дъщеря не си давах сметка как животът се променя и придобива друг смисъл, но сега вече бях истински убедена в това.
Ето, че първата година измина много неусетно за всички ни и малкото сладко бебе вече е едно русоляво, синеоко и усмихнато момченце!
Няма да разказвам за емоциите около самото раждане, защото за това ми трябва отделен блог :)  Ще ви представя Сладките магии, които приготвих през изминала една година при навършването на всеки пореден месец от малкото човече. Най-накрая ще дойде ред и на тортите за първата годинка, на които ще има посветена отделна публикация.

След навършването на първия месец, или по-скоро когато бебето стане на 40 дни има традиция да се направи погача. Така се представяло бебето пред света. Да, но нали традициите не са това, което бяха, аз реших, че няма да направя погача, а торта и ще се съберем с няколко близки приятелки, за да се почерпим за здравето на най-малкия член на нашето семейство.
Ежедневието така ме беше завъртяло покрай бебето и лудуващия постоянно по-голям батко, който по това време още нямаше 3г, че за малко щях да пропусна втория месец на Матео. Усещайки се в абсолютно последния момент, успях да скалъпя ето тази малка тортичка. Да знаете бонбонките "ММ" са чудесно средство за украса.

Третият месец беше непосредствено след моя рожден ден и затова торта нямаше, но пък спретнах едни бързи мъфини, за да уважим все пак поредната месечинка.
Четвъртия месец отпразнувахме само с бонбони, защото след два дни беше рожденият ден на баткото и течеше трескава подготовка на неговата торта :)

27-ми септември - имахме двоен повод за празнуване - майка ми ставаше на 65г, а Матео на цели 5 месеца. За съжаление аз точно по това време бях със счупена дясна ръка и ми предстоеше едни месец носене на гипс. Почти се бях отказала да правя каквото и да било сладко, но пък може ли такива хубави поводи и да няма торта. Естествено, голямата ми дъщеря също е много ентусиазирана от моето хоби и изрази голямо желание да ми помогне и с общи усилия да направим торта. Ето го резултата:
Шестият месец - ето че се изтъркули първата половинка на първата година. С цялата си любов за Матео имаше торта сърце с любимия ми шоколад :)
 За седмата месечника тортата беше отново шоколадова , но този път във формата на мече :)

Малка зимна приказка и торта "Рафаело" за осмия месец

 Ред е на деветия месец, за който имаше ето тези невероятно вкусни мъфини


Тъй като до десетия месец Матео вече ходеше и то доста добре и стабилно, решихме, че е ред на прощъпулника, та съчетахме нещата имаше и питка и торта :)
Ето, че дойде ред и на последната от месечинките - единадесетата и едно пораснало момче на прага на първата годинка :)
 Ето така изминаха всички единадесет месеца и дойде време да отпразнуваме първата годинка. Тортите, които направих за нея ще ви представя съвсем скоро :)

1 коментар:

  1. Еха, страхотен пост! Много интересен разказ в торти. :)

    ОтговорИзтриване

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...